1984 година – Ленинград 8 / Leningrad 8

Ленинград 8 е ръчен експонометър, създаден през 1984 година в СССР от завод за електроника „Вибратор“ в Ленинград. Моделът представлява директно развитие на „Ленинград 7“, като запазва общата концепция, но с леки подобрения и усъвършенствания.

Подобно на своя предшественик, „Ленинград 8“ използва селенова фотоклетка и не изисква батерия за работа. Това го прави напълно автономен уред, но с ограничена чувствителност в сравнение с по-ранния флагман „Ленинград 6“, който използва CdS технология.

Експонометърът може да измерва както отразена, така и падаща светлина чрез използване на дифузьор. Работата с него се извършва чрез класически механичен калкулатор, който позволява определяне на подходящи комбинации между диафрагма и скорост.

В техническо отношение „Ленинград 8“ запазва параметрите на „Ленинград 7“, включително диапазоните на чувствителност, диафрагма и скорости, което показва, че моделът е по-скоро еволюционно развитие, отколкото нова концепция.

Конструкцията остава пластмасова и следва типичния за късните модели индустриален стил – изцяло функционален, без излишни дизайнерски решения. Моделът е насочен към масовия потребител и представлява една от последните версии на серията „Ленинград“, преди окончателното ѝ прекратяване.

Серията експонометри „Ленинград“

Серията експонометри „Ленинград“ е една от най-разпространените и разпознаваеми линии ръчни светломери, произвеждани в СССР от завод за електроника „Вибратор“ в Ленинград. В продължение на няколко десетилетия тези уреди се използват широко както от любители, така и от професионални фотографи.

Развитието на серията ясно отразява технологичните промени във фотографията през втората половина на XX век. Ранните модели използват селенови фотоклетки, които не изискват батерия и позволяват напълно автономна работа. С напредването на серията се появяват по-прецизни и функционални уреди, като кулминацията е моделът „Ленинград 6“, който въвежда CdS фоторезистор и значително разширява възможностите за измерване.

След този технологичен връх, по-късните модели отново се връщат към по-опростени решения със селенови клетки, насочени към масовия потребител. Това води до появата на модели като „Ленинград 7“ и „Ленинград 8“, които запазват основната функционалност, но с по-достъпна конструкция.

Интересна особеност на серията е, че в нея липсват модели с номера 3, 5 и 9, тъй като такива никога не са били създавани.

Днес експонометрите „Ленинград“ са важна част от историята на фотографската техника и представляват интерес както за колекционери, така и за фотографи, които работят с аналогови камери, или поне модела Ленинград 6, който работейки с батерия а не с изтощаващ се от времето селен, може да работи дълги години още. Радвам се, че в музея имаме пълната колекция.