1930 година – BEWI Lens Scope Leica

BEWI Lens Scope Leica е от така наречените оптични светломери, появили се в началото на 30-те години на XX век. Уредът работи на принципа на отразената от обекта светлина, като използва визуална скала за определяне на експозицията.

Принцип на работа

Светломерът разполага с постепенно затъмняваща се скала (обикновено от 1 до 15), по която фотографът преценява нивото на осветеност. При наблюдение през визьора в центъра се вижда обектът, а около него – скалата.

Колкото повече светлина има, толкова повече стойности от скалата остават видими.

Технология

Измерването е изцяло оптично и не изисква захранване. След определяне на стойността, експозицията се изчислява ръчно чрез данните, изписани около корпуса на светломера – комбинация от диафрагма и експозиционно време.

Контекст

Светломерът е предназначен конкретно за камерите Leica, като отчита характерните за тях комбинации между диафрагма и експозиционно време.

На една от снимките може да се види приблизително какво вижда фотографът – в централния прозорец се различава обектът, а около него се намира затъмняващата се скала. Може да се ориентирате по инструкцията за употреба.

Версията, която е представена тук, е с надписи на полски език, което предполага, че е произведена малко по-късно – вероятно около 1931–1932 година.

Днес

Светломерът впечатлява с качествената си метална изработка и въпреки възрастта си от близо век, често се среща в отлично състояние.

Той е интересен пример за ранните решения при измерване на експозицията и за стремежа към по-прецизна фотография в периода преди навлизането на електронните светломери.