1984 година – Nikon FM2n

Nikon FM2n e е подобрена версия на излезлият през 1982 година Nikon FM2. Произвежда се до около 2001 година, когато бива заменен от Nikon FM3a. Макар на корпуса винаги да седи надписа Nikon FM2, може лесно да различите двата модела – Nikon FM2n е със синхронна скорост 1/250 sec. срещу 1/200 sec. за Nikon FM2. Тази разлика лесно може да видите на селектора със скорости. Друг белег е наличието на буква N пред серийния номер. По-невидимата разлика – по-светлия визьор, може да установите само ако разполагате с двата модела под ръка. Може да се открие в черно и сребристо черен цвят.

Nikon FM2n е камера с легендарен статут! Независимо, че не позиционирана в професионалният сегмент и няма никаква автоматика, тя е любима втора камера на много фотографи, защото е компактна и същевремнно много надежна, а липсата на всякаква електроника (освен за светломера) я прави подходяща за снимане, дори когато сте останали без батерии… евентуално.

1/4 000 sec. е нечувана скорост за камера от такъв клас и за това се грижи титанов затвор с лесно разпознаваемата шарка на пчелна пита. В по-късни модели (средата на 90 те) затвора се прави от алуминий и е гладък. Лоста за превъртане на филма застава в две позиции – работна и заключена, като при втората позиция се блокира слусъка на камерата, респективно с това и светломера.

Батериите както споменах захранват единствено централно претегленият светломер, като индикацията е светлинна. Корпусът е от широко използваната сплав от мед, алуминий и силиций, затова може да забележите характерното медно оцветяване на местата на по-интензивно протриване. През 1993 година се появява лимитирана титанова версия, която се произвежда до 1997 година, като може да се познае по надписа Nikon FM2/T. При тази серия горният и долният панел са изработени от титан и е запазено характерното материала оцветяване.

Сега малко лирично отклонение.

Тази камера ми е мечта от 1992 година, когато я видях за първи път в ръцете на един състудент. След 30 години мечтаене, най-после взех решение да си я подаря за рожденният ден и както се казва едва ли ще седи на рафта на музея, а по-скоро заредена с черно-бял филм ще ми бъде камера за творчески кеф… както се казва.