1954 година – AGFA CLACK

AGFA CLACK е много проста камера. По същество това е просто кутия с обектив и затвор, която се разделя на две части. Едната част е тялото с затвора и обектива, а другата е нещо като черупка, която затваря тялото. Тялото е изработен от пластмаса и малко метал, а черупката от стомана. Частите се плъзгат една в друга и се заключват заедно с голям ключ на дъното, който по тертип на Leica гласи „Auf“ (отворено) и „Zu“ (затворено). И двете половини са облепени с наподобяваща крокодилска кожа материя. В дясната част на камерата има специална стойка и контакт за прикрепване на светкавица с магнезиева крушка.

Вътрешността на Clack разкрива две макари за 120 филма, една подаваща и една приемаща. Филмът постепенно се транспортира от една макара на друга чрез голямо, сребристо копче с тресчотка разположена в горната част на камерата. „Броячът на експозицията“ е добрият стар червен прозорец, който позволява поглед върху номерата на кадрите върху хартиената подложка на филма.

Clack заснема осем снимки с размери 6×9 см на стандартен 120-филм. Негативът е толкова голям и привидно неикономичен, тъй като на практика негативите не са се увеличавали, Clack няма препоръки за чувствителност на филма, но като се има предвид ерата, в която е създаден, и бавната скорост на затвора на камерата, мисля, че се подразбира 50 или 100 ASA филм.

Clack има малък визьор отгоре, който се състои от пластмасова леща и окуляр. Става колкото да определите какво ще влезе в кадър, но не може да разчитате на точно композиране.

Разполагате с две скорости на затвора – B и M. B е настройката Bulb – затворът остава отворен, докато фотографът държи натиснат лоста. Настройката M е стандартната настройка за моментна снимка. Скоростта е около 1/30 от секундата. Има две настройки на диафрагмата – f/11 (облачно) и f/12,5 (слънце). Отворите на диафрагмите са пробити в плоча, която се върти пред затвора при натискане на превключвател. Има трети отвор, който съдържа малка допълнителна леща за снимки в диапазона от един до три метра.