2007 година – Nikon D3

Nikon D3 според мен е камерата която спаси Nikon и го върна в играта на професионалните камери. В продължение на доста години от японският производител инатливо държаха на APS-C сензора, независимо, че основният им конкурент предлагаше камери с 35 mm стандарт сензор, както и с 1.3 кроп. В тези години се занимавах активно със събитийна и сватбена фотография и макар да снимах с топ про камера – Nikon D2x то виждах колко по-добри резултати на високо ISO имаха моите колеги снимащи с Canon 1D Mark 3. Сериозно се бях замислил да сменя системата когато се появи Nikon D3.

Генерално само едно нещо различно сравнено с предишния флагман Nikon D2x – размера на матрицата. 35 mm стандарт (лаишки наричана фул фрейм). Не бе само до размер. Тази матрица се оказа новият властелин на мрака. През тази 2007 година можеше да се снима спокойно на 6400 ISO и снимката да изглежда чудесно. Това бе революция. Мисля че това е и първата камера на Nikon  с два слота за карти памет, нещо за което професионалистите „мрънкаха“ от доста време.

Появи се слогана „Paint in Black“ незнайно от къде, но благодарение на Nikon D3 по стадионите и другите спортни събития се завърнаха големите черни обективи разбивайки дългогодишната хегемония на белите дълги обективи (Canon).

Nikpn D3 даде старта на серия флагмански камери до Nikon D6, който може би ще остане последният цифров огледално рефлексен модел на японската фирма.