1982 година – Зенит 12С Фотоснайпер / Zenit 12S Fotosnaiper

Серията фотоснайпери води началото си още от 1937 година, но с модифицирана фотокамера ФЕД. Имал е дървен приклад, като на класическа пушка. през 1965 година се появява и първия от съвременната серия фотоснайпери снабден с огледално рефлексна фотокамера Зенит ЕС. Основен недостатък е външният селенов светломер, който не винаги е мерил това което „вижда“ обектива.

С появата Зенит ТТЛ се обмисля създаването на фотоснайпер с вътрешнокадрово мерене и налице е Зенит 12С Фотоснайпер, като „С“ указва, че камерата е предназначена за фотоснайпер система. Тялото е модифицирано, за да може да се поставя на прикладната рама и съответно да може да се управлява от пистолетната дръжка. Да, камерата може да се използва и самостоятелно като всеки един останал модел Зенит, затова и в комплекта в който идва може да откриете стандартният Хелиос 44

Съвременните модели на фотоснайпера се въртят около 300 милиметров дългофокусен обектив Таир-3 ФС и пригладна система състояща се от основна рама с пистолетна дръжка и допълнително монтиращ се приклад. Всичко е изработено от метал и в сглобено състояние тежи около 3 килограма.

Фокусирането на обектива става лесно с нарочна гривна намираща се на прикладната рама и по-точно в предната и част. Може да измерите светлината играейки си с диафрагмата, или скоростите, но преди да снимате, за да фокусирате точно е нужно да отворите диафрагмата максимално. Това става с пружинна и лостова система в обектива благодарение на която може да фокусирате, а в момента на снимане диафрагмата ще се затвори автоматично до предварително избраната позиция. Тази процедура трябва да се изпълнява преди всеки кадър.

Снимането с камерата е интересно. Трябва да се „приклади“ добре за да имате максимална упора. Досадно е непрекъснатото зареждане на диафрагмата… може би като при истински снайпер. Обектива макар и само 4.5 светлосила е сравнително добър и се изпозва на дигитални фотокамери с преходник.

Системата идва в метален, или кожен куфар. Честно казано съм въждал предимно метални куфари, които всъщност могат да се носят на гръб като раница. Куфара с пълната окомплектовка тежи около 5.8 килограма и предполагам при по-дълъг преход гърбината ви ще си отмъсти с болки преди лягане.

Лично мнение: не бих имал нещо против ако някъде по пригладната рама имаше резба 1/4 или 3/8 за да мога да го закачам на статив / мониопод с все приклада, но…