1984 година – Зенит Автомат / Zenit Automat

Зенит Автомат се появява като модел с доста интересен дизайн, все едно правен от дизайнери извън Съветския съюз. Корпуса му е пластмасов. Това е и първата ми лична камера, която си купих сам чисто нова от руснак на столичния битак, нейде през далечната 1992 година.

Пластмасата на корпуса бе някак хм… мека и лесно се драскаше, а и самата камера си имаше трески за дялкане. Работи в автоматичен режим, или ако искате някаква ръчна скорост, то поставяте на Х синхрон (мисля, че бе 1/60 сек), или пък на В. Програмния скролер освен тези 3 позиции има една – L, което е позиция за заключване, с цел да не се хабят батериите ако се натисне спусъка докато е в чантата.

Проблема идваше от печатната платка под този програмен скролер. Плъзгачите бяха бая здрави и натегнати и с времето при двожение на диска от позиция L към А, отнемаха от меденото покритие на печатната платка и го пренасяха до съседни контактни зони. така в един момент камерата даваше на късо и огледалото просто залепваше горе.

В сервиза в София не разбраха първоначално за какво става дума и отказаха да ми го оправят, а аз викайки неволята открих проблема и на определено време разглобявах горния капак и почиствах с една игла межди контактните зони… Сега се сещам, че можех да ги калайдисам ама… вече не ползвам камерата.

Мисля, че е първия модел който е с К байонет. Може да се намери в няколко разновидности с тук там някоя буква, като в повечето случаи разликите са козметични, но има и модели с доста променен дизайн, докарващ повече на Зенит 122