Серията експонометри Ленинград

Серията експонометри „Ленинград“ е една от най-разпознаваемите и масово използвани линии ръчни светломери, произвеждани в СССР от завод за електроника „Вибратор“ в Ленинград. В продължение на няколко десетилетия тези уреди съпътстват фотографите в почти всички сфери – от любителска фотография до професионална работа и кинематография.

Това, което прави серията особено интересна, е не само дългият ѝ живот, но и начинът, по който тя отразява развитието на фотографската технология – не като права линия, а като поредица от експерименти, върхове и връщания назад.

Началото – необходимостта от експонометрия

През 50-те години на XX век светломерите все още не са стандартна част от фотокамерите. Фотографите често разчитат на опит, таблици или т.нар. „Правило 16“ правило. В този контекст появата на първия „Ленинград“ през 1954 година е напълно логична – нужен е достъпен, надежден и лесен за използване инструмент.

Първият модел е сравнително прост – селенова фотоклетка, галванометър и механичен калкулатор. Няма батерия, няма сложни настройки. Но има нещо много важно – възможност за реално измерване на светлината.

Именно тук се поставя основата на философията на серията:
простота, автономност и практичност.

Първата еволюция – Ленинград 2

С „Ленинград 2“ серията прави първата крачка към по-удобна работа. Промяната не е толкова в технологията, колкото в начина на използване.

Въвежда се по-интуитивен метод за отчитане чрез позициониране спрямо стрелката на галванометъра – решение, което вече напомня на западните светломери от същия период.

Това е важен момент, защото показва, че развитието не е само техническо, а и ергономично.

Интересното е, че този светломер може да се намери и под името „Москва“, като разликата е само и единствено в името. Може би е бил предназначен да се продава с една от легендарните съветски мехови камери – Москва

Зрелият етап – Ленинград 4

С „Ленинград 4“ серията достига до най-завършената си форма в рамките на селеновата технология.

Тук вече имаме:

• два измервателни диапазона
• по-широк обхват на чувствителност
• киноскала
• по-прецизно измерване

Това е моделът, който може спокойно да бъде наречен универсален. Той е достатъчно точен за сериозна работа и достатъчно гъвкав за различни условия.

Ако трябва да се посочи „класическият“ Ленинград, това най-често е именно този модел.

Технологичният скок – Ленинград 6

И точно когато всичко изглежда логично и последователно, серията прави рязък завой.

„Ленинград 6“ е напълно различен уред. Вместо селенова клетка, той използва CdS фоторезистор. Това означава:

• по-висока чувствителност
• възможност за работа при много слаба светлина
• значително по-широк диапазон

Добавянето на визьор за насочено измерване е още една стъпка към професионалните решения. Е… визьорът е по-скоро да се ориентирате, но не и критерий какво точно се мери.

CdS клетката си има и своите нужди за да работи – батерия. За някои това може да е недостатък, но, за повечето потребители това означава дълъг живот. Селеновите клетки се изтощават с времето и показват все по-невярно. Батерията позволява на Ленинград 6 да работи и днес точно, стига да има ентусиасти, които да го използват

Този модел може да се разглежда като най-високата точка в развитието на серията. И в същото време – като отклонение от нейната първоначална философия.

Връщането назад – Ленинград 7 и 8

След „Ленинград 6“ развитието не продължава в посока CdS.

Напротив – серията се връща към селеновата технология.

„Ленинград 7“ и „Ленинград 8“ са по-опростени, по-достъпни и по-масови модели. Те жертват чувствителността и част от функционалността, но печелят нещо друго – пълна автономност и надеждност.

Въвеждането на EV система при „Ленинград 7“ улеснява работата, но като цяло тези модели са насочени към широката публика, а не към професионалистите.

Това е много характерен момент – технологичният връх вече е минал, а серията се адаптира към реалния пазар.

Късният етап – Ленинград 10

„Ленинград 10“ е своеобразен финал на серията. Всъщност това си е Ленинград 4, но с добавена възможност за използване на различни по плътност дихузьори или пчелни пити.

Той комбинира познатата селенова технология с разширени възможности – по-широк диапазон, включително изключително дълги експозиции, както и киноскала. Като се замисля този уред е замислен повече като отговор на легендарният Sekonic L-28 (скоро в музея) или неговият наследник Sekonic L-398

Това го прави един от най-гъвкавите модели, макар и не най-прецизния. Интересното тук е, че той не се опитва да бъде най-модерен, а най-практичен.

Липсващите модели

Любопитен детайл е, че в серията няма модели с номера 3, 5 и 9.

Причината за това не е официално документирана, но този факт се е превърнал в част от „митологията“ на серията и често се споменава от колекционери.

Технология и философия

Ако трябва да се обобщи развитието на серията, то може да бъде описано не като линия, а като цикъл:

• начало със селен (автономност)
• развитие и усъвършенстване
• технологичен скок (CdS)
• връщане към простота

Това прави серията „Ленинград“ особено интересна – тя не следва идеалната инженерна логика, а реалността на производството, икономиката и нуждите на потребителите.

Днес

Днес експонометрите „Ленинград“ са важна част от историята на фотографската техника.

Селеновите модели често страдат от намалена чувствителност с времето, но все още могат да бъдат използвани при добри светлинни условия.

От друга страна, „Ленинград 6“ остава напълно функционален и днес, благодарение на CdS сензора и възможността за използване на съвременни батерии.

В рамките на музейна колекция серията има особена стойност, защото показва целия цикъл на развитие – от най-простото решение до най-сложното и обратно.

И може би точно това я прави толкова човешка – не идеална, но напълно реална.