1961 година – Gossen Lunasix – версия 1

Gossen Lunasix (версия 1) се появява през 1961 година и е първият фотоелектрически експонометър на германската компания Gossen, след серията модели със селенови фотоклетки.

Контекст

С този модел започва преходът от селенови към CdS (кадмиев сулфид) измервателни елементи – технология, която доминира през 60-те и 70-те години.

Докато при селеновите клетки се измерва произведената електрическа енергия от светлината, тук се използва принципът на променливо електрическо съпротивление.

Принцип на работа

CdS сензорът променя своето електрическо съпротивление в зависимост от яркостта на сцената. Тази промяна се отчита електронно и позволява значително по-прецизно измерване.

За разлика от селеновите уреди, тук е необходима батерия. Добрата новина е, че тя се използва само при измерване – чрез натискане на бутон – което осигурява сравнително дълъг живот.

Технология

CdS технологията предлага няколко ключови предимства:

• по-висока точност
• значително по-широк диапазон на измерване
• възможност за работа при много слаба светлина
• липса на деградация във времето, характерна за селена

Това прави Lunasix реално професионален инструмент.

Функционалност

Gossen Lunasix може да измерва както отразена, така и падаща светлина.

Разполага с отделни диапазони за силна и слаба светлина, което позволява много по-гъвкава работа в различни условия.

Динамичният обхват е значително разширен спрямо селеновите модели.

Развитие

След първата версия се появяват и подобрени модели:

• Lunasix версия 2
• Lunasix 3
• Lunasix 3S

Те надграждат концепцията, но именно първият модел поставя основата.

Днес

Gossen Lunasix остава напълно използваем и днес.

Единственото ограничение спрямо съвременните фотокамери е липсата на много кратки времена като 1/8000 секунда – но това лесно може да бъде компенсирано с изчисление.