2007 година – Canon EOS 1D Mark III

Canon EOS-1D Mark III се появява през 2007 година като продължение на серията професионални „репортерски“ фотокамери на Canon – линия, създадена с ясна насоченост към спортна и динамична фотография.

Серията 1D

Canon разделя професионалните си DSLR модели на две основни линии – EOS-1D и EOS-1Ds.

Първата е насочена към репортери и спортни фотографи – с по-ниска резолюция, но с по-висока скорост и по-бърза работа. Характерен за серията е и APS-H сензорът (1.3× crop), който предлага баланс между обхват и светлочувствителност.

Ново поколение

С третото поколение – 1D Mark III – Canon успява да комбинира висока скорост с вече напълно достатъчна резолюция.

Камерата разполага с 10 мегапиксела и впечатляваща за времето си серийна снимка от 10 кадъра в секунда – характеристика, която я превръща в изключително мощен инструмент за репортажна работа.

Сензор и шум

По-големият APS-H сензор дава видимо предимство при нивата на шума, особено при по-високи ISO стойности – нещо, което е критично важно за спортната и репортажната фотография.

Това е една от причините моделът да бъде толкова привлекателен за професионалистите по това време.

Позициониране

EOS-1D Mark III е камера, създадена за работа – бърза, надеждна и с фокус върху реални условия на снимане.

Това не е модел, който гони максимална резолюция, а такъв, който предлага скорост, издръжливост и предвидимост.

Личен момент

Ще бъда честен – през 2007 година, когато се появи този модел, имах сериозни мисли да сменя системата.

По това време снимах с Nikon D2X, но по-големият сензор на Canon EOS-1D Mark III и по-ниските нива на шума бяха достатъчно изкушаващи.

… докато не се появи Nikon D3.

Така останах в „Nikon-пътеката“, но 1D Mark III си остава една от камерите, които сериозно разклащаха системните избори по това време.

Характер

Canon EOS-1D Mark III е емблематичен модел за епохата – камера, която показва до каква степен DSLR технологиите вече могат да отговорят на изискванията на професионалната фотография.