1927 година – Zeiss Ikon Diaphot

Zeiss Ikon Diaphot е ранен оптичен светломер, представен около 1927 г. от германската компания Zeiss Ikon. Уредът принадлежи към първото поколение фотографски експонометри, разработени преди масовото използване на фотоелектрически клетки.

Diaphot работи по т.нар. принцип на изчезващото изображение (extinction meter). При този метод фотографът наблюдава серия от постепенно потъмняващи полета или символи през визьор и избира последния видим знак. На база на тази стойност се определя необходимата експонация.

За разлика от по-късните селенови светломери, Zeiss Ikon Diaphot не използва електричество и не изисква батерия. Измерването се извършва изцяло оптично, като резултатът се преобразува чрез скала в подходяща комбинация от експозиционно време и диафрагма.

Подобни светломери са широко използвани през 20-те и началото на 30-те години на XX век, когато фотографите все още често разчитат на опит и таблици за експонация. Diaphot представлява важна стъпка към по-прецизните измервателни устройства, които по-късно ще се появят със селенови и CdS клетки.

Днес Zeiss Ikon Diaphot се счита за интересен исторически артефакт от ранната епоха на фотографската експонометрия и показва как фотографите са определяли експозицията преди появата на съвременните светломери.