1939 година – Argus C3

Argus C3 е представен през октомври 1939 г. като подобрена версия на Argus C (1938) и Argus C2 (1938–1942).

И трите модела споделят един и същ дизайн, приписван на Gustav Fassin, като именно заради него тези камери са по-известни с прякора „тухлата“. Здравата и солидна изработка напълно оправдава това прозвище.

Развитие на модела

Оригиналният Argus C е оборудван с несвързан далекомер, който изисква ръчно съвпадение с фокусиращия пръстен.

При Argus C2 далекомерът вече е свързан с обектива, което позволява фокусиране в една стъпка.

При Argus C3 е добавена вградена синхронизация за светкавица – единствената съществена разлика спрямо C2.

Пазар и успех

Първоначално камерата се продава за 35 долара, което се равнява на приблизително 745 съвременни долара (2022 г.).

Argus C3 се оказва изключително успешен модел с около 2 милиона произведени бройки за период от 27 години.

Дизайн и възприятие

Макар квадратният дизайн да не е нито особено стилен, нито ергономичен, много потребители са привлечени от „научния“ му вид – с множеството зъбни колела, копчета и циферблати.

Наследство

Камерата си изгражда репутация за здрава конструкция и качествено изображение, което ѝ позволява да надживее почти всички свои американски конкуренти, включително Kodak 35 Rangefinder.

В крайна сметка не успява да се конкурира с навлизането на евтините японски SLR фотокамери през 60-те години и производството ѝ е прекратено през 1966 г.

Въпреки това, дори днес много Argus C3 продължават да се използват, а простата им конструкция ги прави сравнително лесни за ремонт.