1939 година – Argus C3

Argus C3 е представен през октомври 1939 г. като подобрена версия на Argus C (1938) и Argus C2 (1938-42). И трите модела споделят един и същ дизайн, приписван на Гюстав Фасин, като имено заради този дизайн тези камери са по-известни като „тухлата“. Здравата и солидна изработка затвърждава това прозвище.

Оригиналният Argus C е оборудван с несвързан далекомер, който изисква потребителят ръчно да завърти обектива, за да съответства на показанията на далекомера, докато Argus C2 свърза далекомера с обектива, за да позволи фокусиране в една стъпка. при Argus C3 е добавена вградена синхронизация на светкавицата, и това е единствената разлика с Argus C2.

Първоначално се е продавал на дребно за 35 долара, което се равнява на около 745 съвременни долара (2022 година)

Argus C3 се оказа изключително успешен модел, продавайки приблизително 2 милиона бройки по време на 27-годишното си производство. Въпреки че квадратният дизайн не е нито стилен, нито ергономичен, според събрани мнения, клиентите са били привлечени от „научния“ външен вид на фотокамерата с многото и зъбни колела, копчета и циферблати.

Камерата си създава репутация за здрава издръжливост и резки, висококачествени изображения, което му позволява да надживее почти всички свои американски конкуренти, включително Kodak 35 Rangefinder, но той не успява да се конкурира с потока от евтини японски SLR фотокамери, навлезли на пазара през 60-те години на миналия век и през 1966 г. неговото производство е прекратено.

Въпреки че дизайнът е на повече от 75 години, много C3 все още се използват.[2] Камерите са евтини на употребявания пазар и простата им конструкция ги прави относително лесни за ремонт.