2000 година – FujiFilm FinePix S1 Pro

FujiFilm FinePix S1 Pro е първата огледално рефлексна камера със сменяема оптика на Fuji. Тя е много по-достъпна като цена сравнено с Nikon D1 и излиза на пазара поне 8 месеца преди достъпният модел на Canon – Canon D30. Създаден е на базата на Nikon F60, като е добавена цифрова част към тялото, което е довело и до общи промени на дизайна. За да работи цялата система са необходими 4 АА тип батерии захранващи цифровия модул, 2 CR123A батерии захранващи камерата и една CR2025 батерия пазеща информацията за моментите в които се сменят основните батерии. Накратко сериозно количество батерии утежняващи съответно и теглото.

FujiFilm FinePix S1 Pro използва Nikon F байонет и честно казано винаги съм се чудел на договорките между двете фирми с оглед конкуренцията за потребителите която се получава.

Има два слота за карти памет, тоест първата DSLR камера с такава опция, но опцията е да се използва само един от слотовете по избор. Понеже е изграден на базата на доста любителски модел филмова фотокамера, затова и максималната и скорост е едва 1/2000. Основният коз на FujiFilm поне още десетина години напред ще е SuperCCD сензора.

Основната разлика между SuperCCD и стандартния CCD е ориентацията на CCD пикселите. В SuperCCD те са ориентирани в диамантена формация (или пчелна пита, както Fujifilm обичат да го наричат), превръщането на това в квадратно изображение изисква обработка, която генерира по-голям брой пиксели (заради липсващите пиксели между нечетните редове).

FujiFilm FinePix S1 Pro има 3,4-мегапикселов SuperCCD, който има ефективни 3,07 милиона пиксела, които се обработват за генериране на 6,13-мегапикселово изображение (3040 x 2016). Това означава, че процесорните системи на камерата обработват тези диагонално ориентирани пиксели, за да генерират изображението. Дизайнът на SuperCCD се поддава на по-висока чувствителност, така че FujiFilm FinePix S1 Pro има най-ниска чувствителност от ISO 320.

Историята на времето показа, че тази технология така и не успя да се наложи.