1999 година – Nikon F100

Nikon F100 наследява директно Nikon F90x, като всъщност се явява по-малък брат на флагмана Nikon F5. Тази тенденция за флагман и по-олекотен модел ще се запази в последвалите „цифрови“ години, като примери може да откриете на страниците на музея.

Nikon F100 няма страхотният 1005 пикселов RGB сензор за измерване на светлина, както флагмана, а разполага само с класическият за това време 10 сегментен 3D сензор. Но пък АФ зоните 5 брой (всъщност АФ модула е същият както при Nikon F5) светват в червено, вместо да гледате стрелки, коя ви е активната зона. Батериен пакет с вертикален спусък се слага отделно, като побира 6 АА батерии, което прави камерата по-тежка, но и с по-бързо серийно снимане, 5 вместо 4.5 кадъра. Може и да е субективно, но имах усещането, че фокусира и малко по-бързо когато е с батериен пакет. Хубавото е, че когато ви трябва олекотяване на камерата, просто може да откачите пакета, за разлика от флагмана.

Дизайнът както и при Nikon F5 е идентичен и различен от досегашните модели, но за мое съжаление при последвалите дигитални модели, не се запази, а е много красив. Да, призмата не може да се сменя, но и Nikon F5 остана последният флагман при който може да се избират различни призми и шахти.

Експонатът е моята лична камера, която ми служи вярно в годините преди да премина на дигитални модели, след това я продадох и в последствие по неведомни пътища успях да откупя обратно и да я сложа в музея. Уникална камера като усещане и никога не ме е подвеждала, когато я използвах активно снимайки сватбена фотография.