1977 година – Зенит TTL / Zenit TTL

Зетин TTL е модификация на Зенит ЕМ, или по-скоро сериозен (за това време) ъпгрейд. Основното – измерване на светлината с електрически експонометър през обектива, а не по-малко по важност и  увеличено размер на огледалото  – 20×28 mm. около 67% от кадъра спрямо досегашните 63%
Средно претегленото измерване на светлината с помощта на фоторезистор от кадмиев сулфид (FPF-9-2) и индикация с помощта на стрелка във визьора е значителна стъпка напред в сравнение с архаичните измерватели на експозиция на базата на селенови клетки, седящи над обектива. Изисква батерия  – копче от шинел както и казвахме.

Разбира се, новият електрически експонометър е с не чак толкова надеждна конструкция, така че показанията му по-скоро са чисто консултативни и не контролират никакви настройки на камерата, но новата система определено е много по-удобна за използване от старата.

Факт е, че на днешно време Зенит TTL би отчитал светлината идентично, както и през 77-ма година за разлика от някой Зетин… ЕМ например от същата година, чийто селенов експонометър може и да е напълно изтощен.

Още нещо за което нямам практическо наблюдение. Зенит TTL работи с руската батерия РЦ-53, която е 1.35 волата. По-разпространения тип батерии които могат да се намерят са 625, които са малко по-тънки и с по-висок волтаж – 1.5, което може да доведе до неверни данни на експонометъра на камерата. Накратко имайте едно наум.

Камерата се произвежда от КЗМ и от БелОМО, а ние имаме в колекцията представители и от двата завода. Прави ми впечатление, че представителя на БелОМО е с около 25 грама по-тежък, явно двата завода ползват различни материали за камерите си.