Зенит Е беше първата ми фотокамера със сменяема оптика. Преди това минах през Смена 6 и ФЕД 3, като втората бе на майка ми. Всъщност дори и Зенит-а не бе първата ми лична камера, защото бе на баща ми, от който се запалих по фотографията. Първата ми лична фотокамера бе Зенит Автомат, който може да намерите на страниците на нашият музей.
Трябва да се отбележи, че фотокамерите Зенит са произведени на две места – в КМЗ / KMZ (заводът в Красногорск, наречен на С. А. Зверев), а също и в BelOMO (Република Беларус). Просто когато имате някой Зенит в ръцете си потърсете от чисто любопитство къде е произведен. Логата на двете фирми доста се различават и веднага може да разберете кой от къде е.
Според легендите устройствата, произведени от KMZ, се оценяват по-високо, тъй като се считат за по-надеждни, но не мога да коментирам това предположение по никакъв начин, тъй като не съм правил преки сравнения с камери произведени от двете фирми.
През далечната 1965 г., е пуснат първият Зенит Е / Zenit-E – представител на най-масовия тип Зенит камери, наброяващ повече от осем милиона бройки (от които почти 3,5 са произведени в KMZ) и са произвеждани в продължение на 17 години. Това е най-масовата огледално рефлексна фотокамера произвеждана някога и с над 10 различни разновидности.
Шокът за съвременният потребител, който би погледнал тази фотокамера идва на първо място от твърде малкото огледало предаващо едва около 63% от целия кадър във визьора. Забравете за точното кадриране и се пригответе в кадрите ви да има много повече отколкото сте очаквали.
Гнездото за светкавица се поставя допълнително на окуляра и респективно няма опцията „централен синхрон“. Трябва да включите светкавицата с кабел към камерата и ако е от типа светкавици с централен синхрон, то има сериозния шанс да даде „накъсо“ още при поставянето.
Зареждането на затвора и филма става едновременно с лост, нещо което много ме кефеше, защото ФЕД-а бе много демоде в моите очи с архаичният му начин за пренавиване. Когато заредите филм, трябва на ръка да нагласите брояча на кадри, ако искате да знаете на кой кадър сте в действителност.
Примерни имена под които може да откриете тази култова фотокамера:
- Revueflex-E
- Zenit-E GLOBAL – за Австралия
- Phokina RX2 – за Франция
- Kalimar SR200 – за САЩ
- Prinzflex-500E – Обединено Кралство
- Diramic R-1 – Канада
- Олимпийска версия Москва 80 – две – четири версии
- Юбилейни серии : 25 конгрес на КПСС о 60 години ВОСР
Интересното е, че в началото Зенит Е се е произвеждал на добре познатата до сега резба за закрепване на обектива М39, както са предишните модели Зенит 3М, 3, или по-ранни версии. След това се преминава изцяло към М42 резба.
Камерата може да дойде с някой от следните обективи:
- Гелиос / Helios-44-2 2/58
- Индустар 50-2 3,5/50
Хелиоса разбира се е по-добрия обектив, по-светлосилен с по-приятен рисунък и боке. Характеризира се с полуавтоматична диафрагма, която изисква внимание от страна на фотографа, защото отварянето и затварянето е изцяло на ръка, а „автоматиката“ всъщност е до каква стойност е фиксирана предварително.
В момента някои оператори използват този модел Хелиос, за да имат плавен безстъпков ход на диафрагмата.
В музея на Photo Cafe може да откриете няколко версии в галериите по-долу.
| Модел | Зенит Е |
| Година на производство | 1965 до 1982 |
| Произход | Съветски съюз |
| Произведени бройки | над 8 милиона |
| Закрепване на обектива | Резба М42 (и М39) |
| Фокусиране | Ръчно |
| Затвор | Фокален, пердеобразен, по дългата страна |
| Минимална скорост | 1/30 сек. / В |
| Максимална скорост | 1/500 сек |
| Измерване на експозиция | Селенов светломер |
| Програмни режими | Няма |
| Серийно снимане | Няма |
| Мотор | Няма |
| Захранване | Няма |
| Размери | – |
| Тегло | 693 гр. |